ѐтика
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Учение за морала, за неговото развитие, принципи и норми.
2. Съвкупност от норми и правила на поведение; морал. Трябва по-голяма етика в нашите взаимоотношения.
прил. етѝчен, етѝчна, етѝчно, мн. етѝчни (във 2 знач.).
прил. етѝчески, етѝческа, етѝческо, мн. етѝчески (в 1 знач.).
1. Учение за морала, за неговото развитие, принципи и норми.
2. Съвкупност от норми и правила на поведение; морал. Трябва по-голяма етика в нашите взаимоотношения.
прил. етѝчен, етѝчна, етѝчно, мн. етѝчни (във 2 знач.).
прил. етѝчески, етѝческа, етѝческо, мн. етѝчески (в 1 знач.).
Синоними
Грешни изписвания (3)
- етека
- етекъ
- етикъ