ЕТЕРЕН

Речник на българския език

ѐтерен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • етерин
  • етирен
  • етирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ете-рен
непълен член етер-ния
пълен член етер-ни-ят
ж. р. етер-на
членувано етер-на-та
ср. р. етер-но
членувано етер-но-то
мн. ч. етер-ни
членувано етер-ни-те