ЕТАЖ

Речник на българския език

ета̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ета̀жи, (два) ета̀жа, м.
1. Част от сграда, която включва всички помещения, разположени на едно равнище.
2. За всяка хоризонтална равнина в отношението ѝ към еднородни равнини, разположени под/над нея.
прил. eта̀жен, ета̀жна, ета̀жно, мн. ета̀жни. Етажна собственост.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • еташ
  • иташ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. етаж
непълен член ета-жа
пълен член ета-жът
мн.ч. ета-жи
членувано ета-жи-те
бройна форма ета-жа
звателна форма