ЕСТЕТИЗЪМ

Речник на българския език

естетѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Подход в изкуството, при който доминира стремежът художествените средства сами по себе си да бъдат изкуство. Във филма се забелязват елементи на естетизъм.

Грешни изписвания (7)

  • естетизам
  • еститизам
  • еститизъм
  • истетизам
  • истетизъм
  • иститизам
  • иститизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-те-ти-зъм
непълен член ес-те-тиз-ма
пълен член ес-те-тиз-мът
мн.ч. ес-те-тиз-ми
членувано ес-те-тиз-ми-те
бройна форма ес-те-ти-зъ-ма
звателна форма