ЕСТЕТ

Речник на българския език

естѐт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. естѐти, м.
1. Спец. Специалист по естетика.
2. Лице с изтънчен вкус, поклонник на всичко изящно.

Грешни изписвания (1)

  • истет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-тет
непълен член ес-те-та
пълен член ес-те-тът
мн.ч. ес-те-ти
членувано ес-те-ти-те
бройна форма ес-те-ти
звателна форма ес-те-те