ЕСТЕСТВОИЗПИТАТЕЛ

Речник на българския език

естествоизпита̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

естествоизпита̀телят, естествоизпита̀теля, мн. естествоизпита̀тели, м. Лице, което се занимава с изследване на природните явления.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-тес-т-во-из-пи-та-тел
непълен член ес-тес-т-во-из-пи-та-те-ля
пълен член ес-тес-т-во-из-пи-та-те-лят
мн.ч. ес-тес-т-во-из-пи-та-те-ли
членувано ес-тес-т-во-из-пи-та-те-ли-те
бройна форма ес-тес-т-во-из-пи-та-те-ли
звателна форма ес-тес-т-во-из-пи-та-те-лю