ЕСТЕСТВЕНИК

Речник на българския език

естественик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-тес-т-ве-ник
непълен член ес-тес-т-ве-ни-ка
пълен член ес-тес-т-ве-ни-кът
мн.ч. ес-тес-т-ве-ни-ци
членувано ес-тес-т-ве-ни-ци-те
бройна форма ес-тес-т-ве-ни-ци
звателна форма ес-тес-т-ве-ни-ко