ЕСКАЛАТОРЕН

Речник на българския език

ескала̀торен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • ескалаторин
  • ескалатурен
  • ескалатурин
  • ескълаторен
  • ескълаторин
  • ескълатурен
  • ескълатурин
  • искалаторен
  • искалаторин
  • искалатурен
  • искалатурин
  • искълаторен
  • искълаторин
  • искълатурен
  • искълатурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ес-ка-ла-то-рен
непълен член ес-ка-ла-тор-ния
пълен член ес-ка-ла-тор-ни-ят
ж. р. ес-ка-ла-тор-на
членувано ес-ка-ла-тор-на-та
ср. р. ес-ка-ла-тор-но
членувано ес-ка-ла-тор-но-то
мн. ч. ес-ка-ла-тор-ни
членувано ес-ка-ла-тор-ни-те