ЕСЕНЕН

Речник на българския език

ѐсенен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. ѐсен

Грешни изписвания (3)

  • есенин
  • есинен
  • есинин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. есе-нен
непълен член есен-ния
пълен член есен-ни-ят
ж. р. есен-на
членувано есен-на-та
ср. р. есен-но
членувано есен-но-то
мн. ч. есен-ни
членувано есен-ни-те