ЕРУДИЦИЯ

Речник на българския език

ерудѝция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Начетеност, задълбочени познания в някоя научна област, в областта на литературата, изкуството, културата. Голяма ерудиция. Имам ерудиция.

Грешни изписвания (11)

  • еродицеа
  • еродицеъ
  • еродицея
  • еродициа
  • еродициъ
  • еродиция
  • ерудицеа
  • ерудицеъ
  • ерудицея
  • ерудициа
  • ерудициъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еру-ди-ция
членувано еру-ди-ци-я-та
мн.ч. еру-ди-ции
членувано еру-ди-ци-и-те
звателна форма