ЕРЕТИЧЕН

Речник на българския език

еретѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

еретѝчна, еретѝчно, мн. еретѝчни, прил. Който се отнася до ерес и до еретик.

Грешни изписвания (7)

  • еретичин
  • еритичен
  • еритичин
  • иретичен
  • иретичин
  • иритичен
  • иритичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ере-ти-чен
непълен член ере-тич-ния
пълен член ере-тич-ни-ят
ж. р. ере-тич-на
членувано ере-тич-на-та
ср. р. ере-тич-но
членувано ере-тич-но-то
мн. ч. ере-тич-ни
членувано ере-тич-ни-те