ЕРГЕНЧЕ

Речник на българския език

ергѐнче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. ергѐн

Грешни изписвания (3)

  • ергенчи
  • иргенче
  • иргенчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ер-ген-че
членувано ер-ген-че-то
мн.ч. ер-ген-че-та
членувано ер-ген-че-та-та