ЕПИЦИКЪЛ

Речник на българския език

епицѝкъл съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • епецикал
  • епецикъл
  • епицикал
  • ипецикал
  • ипецикъл
  • ипицикал
  • ипицикъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-ци-къл
непълен член епи-ци-къ-ла
пълен член епи-ци-къ-лът
мн.ч. епи-цик-ли
членувано епи-цик-ли-те
бройна форма епи-ци-къ-ла
звателна форма