ЕПИФИЗА

Речник на българския език

епифѝза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мед. 1. Ставният край на дългите кости, изгражда се от спонгиозно вещество, покрито отвън от тънък кортикален слой.
2. Ендокринна жлеза — представлява част от т. нар. надхълмие — epithalamus, което се отнася към междинния мозък.

Грешни изписвания (7)

  • епефиза
  • епефизъ
  • епифизъ
  • ипефиза
  • ипефизъ
  • ипифиза
  • ипифизъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-фи-за
членувано епи-фи-за-та
мн.ч. епи-фи-зи
членувано епи-фи-зи-те
звателна форма