ЕПИТРАХИЛ

Речник на българския език

епитрахѝл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. епитрахѝли, (два) епитрахѝла, м. Част от свещеническите одежди във вид на широка и дълга лента, която се надява на врата по време на служба.

Грешни изписвания (7)

  • епетрахил
  • епетръхил
  • епитръхил
  • ипетрахил
  • ипетръхил
  • ипитрахил
  • ипитръхил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епит-ра-хил
непълен член епит-ра-хи-ла
пълен член епит-ра-хи-лът
мн.ч. епит-ра-хи-ли
членувано епит-ра-хи-ли-те
бройна форма епит-ра-хи-ла
звателна форма