ЕПИСТРОФА

Речник на българския език

епистрофа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епис-т-ро-фа
членувано епис-т-ро-фа-та
мн.ч. епис-т-ро-фи
членувано епис-т-ро-фи-те
звателна форма