ЕПИСКОПАТ

Речник на българския език

епископат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епис-ко-пат
непълен член епис-ко-па-та
пълен член епис-ко-па-тът
мн.ч. епис-ко-па-ти
членувано епис-ко-па-ти-те
бройна форма епис-ко-па-та
звателна форма