ЕПИЛЕПТИЧКА

Речник на българския език

епилептичка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-леп-тич-ка
членувано епи-леп-тич-ка-та
мн.ч. епи-леп-тич-ки
членувано епи-леп-тич-ки-те
звателна форма