ЕПИГРАФИЯ

Речник на българския език

епиграфия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • епиграфиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епиг-ра-фия
членувано епиг-ра-фи-я-та
мн.ч. епиг-ра-фии
членувано епиг-ра-фи-и-те
звателна форма