ЕПИГРАФИКА

Речник на българския език

епигра̀фика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Наука за разчитане и тълкуване на древните надписи.

Грешни изписвания (15)

  • епеграфека
  • епеграфекъ
  • епеграфика
  • епеграфикъ
  • епиграфека
  • епиграфекъ
  • епиграфикъ
  • ипеграфека
  • ипеграфекъ
  • ипеграфика
  • ипеграфикъ
  • ипиграфека
  • ипиграфекъ
  • ипиграфика
  • ипиграфикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епиг-ра-фи-ка
членувано епиг-ра-фи-ка-та
мн.ч. епиг-ра-фи-ки
членувано епиг-ра-фи-ки-те
звателна форма