ЕПИГРАМА

Речник на българския език

епигра̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. епигра̀ми, ж. Кратко сатирично стихотворение.

Грешни изписвания (7)

  • епеграма
  • епеграмъ
  • епиграмъ
  • ипеграма
  • ипеграмъ
  • ипиграма
  • ипиграмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епиг-ра-ма
членувано епиг-ра-ма-та
мн.ч. епиг-ра-ми
членувано епиг-ра-ми-те
звателна форма