ЕПЕНТЕЗА

Речник на българския език

епентѐза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. епентѐзи, ж. Спец. В езикознанието — вмъкване на звук в състава на дума при изговор.

Грешни изписвания (7)

  • епентезъ
  • епинтеза
  • епинтезъ
  • ипентеза
  • ипентезъ
  • ипинтеза
  • ипинтезъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епен-те-за
членувано епен-те-за-та
мн.ч. епен-те-зи
членувано епен-те-зи-те
звателна форма