ЕОЛИТ

Речник на българския език

еолѝт — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Най-старият период от каменната епоха, когато хората са си служели с примитивни каменни оръдия.

Грешни изписвания (3)

  • еулит
  • иолит
  • иулит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ео-лит
непълен член ео-ли-та
пълен член ео-ли-тът
мн.ч. ео-ли-ти
членувано ео-ли-ти-те
бройна форма ео-ли-та
звателна форма —

Връзки