ЕНФИЕ

Речник на българския език

енфиѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. енфиѐта, ср. Остар. Вид тютюн на прах за смъркане.

Грешни изписвания (3)

  • енфее
  • инфее
  • инфие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ен-фие
членувано ен-фи-е-то
мн.ч. ен-фи-е-та
членувано ен-фи-е-та-та