ЕНТЕРИТ

Речник на българския език

ентерѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на тънките черва.

Грешни изписвания (3)

  • ентирит
  • интерит
  • интирит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ен-те-рит
непълен член ен-те-ри-та
пълен член ен-те-ри-тът
мн.ч. ен-те-ри-ти
членувано ен-те-ри-ти-те
бройна форма ен-те-ри-та
звателна форма