ЕНКЛИТИЧЕН

Речник на българския език

енклитѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • енклетичен
  • енклетичин
  • енклитичин
  • инклетичен
  • инклетичин
  • инклитичен
  • инклитичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ен-к-ли-ти-чен
непълен член ен-к-ли-тич-ния
пълен член ен-к-ли-тич-ни-ят
ж. р. ен-к-ли-тич-на
членувано ен-к-ли-тич-на-та
ср. р. ен-к-ли-тич-но
членувано ен-к-ли-тич-но-то
мн. ч. ен-к-ли-тич-ни
членувано ен-к-ли-тич-ни-те