енклѝтика
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. енклѝтики, ж. Спец. В езикознанието — дума или форма без ударение в речта, които се произнасят заедно с предходната дума.
Грешни изписвания (7)
- енклитека
- енклитекъ
- енклитикъ
- инклитека
- инклитекъ
- инклитика
- инклитикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ен-к-ли-ти-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ен-к-ли-ти-ка-та | |
| мн.ч. | ен-к-ли-ти-ки | |
| членувано | ен-к-ли-ти-ки-те | |
| звателна форма | — | |