ЕНДШПИЛ

Речник на българския език

ѐндшпил съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В шахмата — последна част от една партия.

Грешни изписвания (1)

  • ендшпел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ен-д-ш-пил
непълен член ен-д-ш-пи-ла
пълен член ен-д-ш-пи-лът
мн.ч. ен-д-ш-пи-ли
членувано ен-д-ш-пи-ли-те
бройна форма ен-д-ш-пи-ла
звателна форма