ЕНДЕМИТ

Речник на българския език

ендемит съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ен-де-мит
непълен член ен-де-ми-та
пълен член ен-де-ми-тът
мн.ч. ен-де-ми-ти
членувано ен-де-ми-ти-те
бройна форма ен-де-ми-та
звателна форма