ЕМУ

Речник на българския език

ему — съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ему
членувано ему-то
мн.ч. ему-та
членувано ему-та-та

Връзки