ЕМПИРИЗЪМ

Речник на българския език

емпирѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Философско направление, което фаворизира опита за източник на познанието.

Грешни изписвания (7)

  • емперизам
  • емперизъм
  • емпиризам
  • империзам
  • империзъм
  • импиризам
  • импиризъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ем-пи-ри-зъм
непълен член ем-пи-риз-ма
пълен член ем-пи-риз-мът
мн.ч. ем-пи-риз-ми
членувано ем-пи-риз-ми-те
бройна форма ем-пи-ри-зъ-ма
звателна форма