ЕМИР

Речник на българския език

емѝр — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. емѝри, м. Княжеска титла в някои източни и африкански мюсюлмански страни, а също лице, което има тази титла.

Грешни изписвания (1)

  • имир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. емир
непълен член еми-ра
пълен член еми-рът
мн.ч. еми-ри
членувано еми-ри-те
бройна форма еми-ра
звателна форма —

Връзки