емба̀рго
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
ср., само ед. Спец. В международното право — държавна забрана за внос или износ на стоки от/за друга държава. Налагам ембарго. Ембарго на оръжие.
прил. емба̀ргов, емба̀ргова, емба̀ргово, мн. емба̀ргови. Ембаргова стока.
прил. емба̀ргов, емба̀ргова, емба̀ргово, мн. емба̀ргови. Ембаргова стока.
Грешни изписвания (3)
- ембаргу
- имбарго
- имбаргу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ем-бар-го | |
|---|---|---|
| членувано | ем-бар-го-то | |
| мн.ч. | ем-бар-га | |
| членувано | ем-бар-га-та |