ЕЛИМИНИРАНЕ

Речник на българския език

елиминѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • елемениране
  • елемениръне
  • елеминиране
  • елеминиръне
  • елимениране
  • елимениръне
  • елиминиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ели-ми-ни-ра-не
членувано ели-ми-ни-ра-не-то
мн.ч. ели-ми-ни-ра-ния
членувано ели-ми-ни-ра-ни-я-та