ЕЛЕНЧЕ

Речник на българския език

елѐнче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. елѐн

Грешни изписвания (3)

  • еленчи
  • иленче
  • иленчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. елен-че
членувано елен-че-то
мн.ч. елен-че-та
членувано елен-че-та-та