ЕЛЕКТОРАТ

Речник на българския език

електора̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. В правото — избирателно право.
2. Избирателите като цяло.

Грешни изписвания (7)

  • електурат
  • еликторат
  • еликтурат
  • илекторат
  • илектурат
  • иликторат
  • иликтурат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. елек-то-рат
непълен член елек-то-ра-та
пълен член елек-то-ра-тът
мн.ч. елек-то-ра-ти
членувано елек-то-ра-ти-те
бройна форма елек-то-ра-та
звателна форма