ЕЛА

Речник на българския език

ела̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. елѝ, ж. Вечнозелено иглолистно дърво с лека дървесина с широко приложение в строителството, за изработване на музикални инструменти и др.
същ. умал. елѝца, мн. елѝци, ж.
същ. умал. елѝчка, мн. елѝчки, ж.
прил. ѐлов, ѐлова, ѐлово, мн. ѐлови. Елова гора.



мн. ела̀те. Повелителна форма от глагола дойда. Ела тук! Елате ни на гости!

Грешни изписвания (3)

  • елъ
  • ила
  • илъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ела
членувано ела-та
мн.ч. ели
членувано ели-те
звателна форма