ЕКСЦЕНТРИЦИТЕТ

Речник на българския език

ексцентрицитет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-цен-т-ри-ци-тет
непълен член ек-с-цен-т-ри-ци-те-та
пълен член ек-с-цен-т-ри-ци-те-тът
мн.ч. ек-с-цен-т-ри-ци-те-ти
членувано ек-с-цен-т-ри-ци-те-ти-те
бройна форма ек-с-цен-т-ри-ци-те-та
звателна форма