ЕКСЦЕНТРИК

Речник на българския език

ексцентрѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. ексцентрѝци, м.
1. Цирков артист, който изпълнява ефектни номера.
2. Човек, който се отличава със странно поведение и необичайни прояви; особняк.
3. Спец. Машинна част, чиято ос на въртене не съвпада с геометричния център.

Грешни изписвания (3)

  • ексцинтрик
  • иксцентрик
  • иксцинтрик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-цен-т-рик
непълен член ек-с-цен-т-ри-ка
пълен член ек-с-цен-т-ри-кът
мн.ч. ек-с-цен-т-ри-ци
членувано ек-с-цен-т-ри-ци-те
бройна форма ек-с-цен-т-ри-ци
звателна форма ек-с-цен-т-ри-ко