екстрапола̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
Умствена операция, с която една закономерност или практически опит се прилага и в съседни области за правене на умозаключения.
Грешни изписвания (23)
- екстраполациъ
- екстраполацеа
- екстраполацеъ
- екстраполацея
- екстраполациа
- екстрапулацеа
- екстрапулацеъ
- екстрапулацея
- екстрапулациа
- екстрапулациъ
- екстрапулация
- екстръполацеа
- екстръполацеъ
- екстръполацея
- екстръполациа
- екстръполациъ
- екстръполация
- екстръпулацеа
- екстръпулацеъ
- екстръпулацея
- екстръпулациа
- екстръпулациъ
- екстръпулация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ек-с-т-ра-по-ла-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ек-с-т-ра-по-ла-ци-я-та | |
| мн.ч. | ек-с-т-ра-по-ла-ции | |
| членувано | ек-с-т-ра-по-ла-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |