екстрапола̀ция — съществително име, женски род (тип 47)
Значение
Умствена операция, с която една закономерност или практически опит се прилага и в съседни области за правене на умозаключения.
Грешни изписвания (23)
- екстраполациъ
- екстраполацеа
- екстраполацеъ
- екстраполацея
- екстраполациа
- екстрапулацеа
- екстрапулацеъ
- екстрапулацея
- екстрапулациа
- екстрапулациъ
- екстрапулация
- екстръполацеа
- екстръполацеъ
- екстръполацея
- екстръполациа
- екстръполациъ
- екстръполация
- екстръпулацеа
- екстръпулацеъ
- екстръпулацея
- екстръпулациа
- екстръпулациъ
- екстръпулация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ек-с-т-ра-по-ла-ция | |
---|---|---|
членувано | ек-с-т-ра-по-ла-ци-я-та | |
мн.ч. | ек-с-т-ра-по-ла-ции | |
членувано | ек-с-т-ра-по-ла-ци-и-те | |
звателна форма | — |