ЕКСТРАКЦИЯ

Речник на българския език

екстра̀кция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец.
1. В химията — извличане на определени съставки от твърди или течни вещества.
2. В медицината — изваждане, изтегляне на телесен орган или на чуждо тяло, попаднало в организма на човек.

Грешни изписвания (5)

  • екстракцеа
  • екстракцеъ
  • екстракцея
  • екстракциа
  • екстракциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-т-рак-ция
членувано ек-с-т-рак-ци-я-та
мн.ч. ек-с-т-рак-ции
членувано ек-с-т-рак-ци-и-те
звателна форма