ЕКСТРАДИЦИЯ

Речник на българския език

екстрадѝция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (11)

  • екстрадицеа
  • екстрадицеъ
  • екстрадицея
  • екстрадициа
  • екстрадициъ
  • екстръдицеа
  • екстръдицеъ
  • екстръдицея
  • екстръдициа
  • екстръдициъ
  • екстръдиция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-т-ра-ди-ция
членувано ек-с-т-ра-ди-ци-я-та
мн.ч. ек-с-т-ра-ди-ции
членувано ек-с-т-ра-ди-ци-и-те
звателна форма