ЕКСТЕРИТОРИАЛНОСТ

Речник на българския език

екстериториа̀лност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

екстериториалността̀, само ед., ж. Право на дипломатически представители на територия в дадена страна да се подчиняват на законите само на своята страна.
прил. екстериториа̀лен, екстериториа̀лна, екстериториа̀лно, мн. екстериториа̀лни.

Грешни изписвания (32)

  • екстеретореалнос
  • екстеретореалнус
  • екстереториалнос
  • екстереториалнус
  • екстеретуреалнос
  • екстеретуреалнус
  • екстеретуриалнос
  • екстеретуриалнус
  • екстеритореалнос
  • екстеритореалнус
  • екстериториалнос
  • екстериториалнус
  • екстеритуреалнос
  • екстеритуреалнус
  • екстеритуриалнос
  • екстеритуриалнус
  • екстиретореалнос
  • екстиретореалнус
  • екстиреториалнос
  • екстиреториалнус
  • екстиретуреалнос
  • екстиретуреалнус
  • екстиретуриалнос
  • екстиретуриалнус
  • екстиритореалнос
  • екстиритореалнус
  • екстириториалнос
  • екстириториалнус
  • екстиритуреалнос
  • екстиритуреалнус
  • екстиритуриалнос
  • екстиритуриалнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-те-ри-то-ри-ал-ност
членувано ек-с-те-ри-то-ри-ал-ност-та
мн.ч. ек-с-те-ри-то-ри-ал-нос-ти
членувано ек-с-те-ри-то-ри-ал-нос-ти-те
звателна форма