ЕКСТАЗ

Речник на българския език

екста̀з съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Възторг, възхищение, стигащи до самозабрава. Изпадам в екстаз.
прил. екста̀зен, екста̀зна, екста̀зно, мн. екста̀зни.

Грешни изписвания (2)

  • екстас
  • икстас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-таз
непълен член ек-с-та-за
пълен член ек-с-та-зът
мн.ч. ек-с-та-зи
членувано ек-с-та-зи-те
бройна форма ек-с-та-за
звателна форма