ЕКЗОГЕНЕН

Речник на българския език

екзогѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мед. Произхождащ отвън, външен за организма.

Грешни изписвания (7)

  • екзогенин
  • екзугенен
  • екзугенин
  • икзогенен
  • икзогенин
  • икзугенен
  • икзугенин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ек-зо-ге-нен
непълен член ек-зо-ген-ния
пълен член ек-зо-ген-ни-ят
ж. р. ек-зо-ген-на
членувано ек-зо-ген-на-та
ср. р. ек-зо-ген-но
членувано ек-зо-ген-но-то
мн. ч. ек-зо-ген-ни
членувано ек-зо-ген-ни-те