ЕКЗАКТЕН

Речник на българския език

екза̀ктен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

екза̀ктна, екза̀ктно, мн. екза̀ктни, прил. Точен.
същ. екза̀ктност, екзактността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • екзактин
  • икзактен
  • икзактин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ек-зак-тен
непълен член ек-зак-т-ния
пълен член ек-зак-т-ни-ят
ж. р. ек-зак-т-на
членувано ек-зак-т-на-та
ср. р. ек-зак-т-но
членувано ек-зак-т-но-то
мн. ч. ек-зак-т-ни
членувано ек-зак-т-ни-те