ЕКВАТОР

Речник на българския език

еква̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. еква̀тори, (два) еква̀тора, м. Въображаема окръжност, която дели земното кълбо на северно и южно.
прил. еква̀торен, еква̀торна, еква̀торно, мн. еква̀торни.
прил. екваториа̀лен, екваториа̀лна, екваториа̀лно, мн. екваториа̀лни. Екваториален климат. Екваториална зона.

Грешни изписвания (3)

  • екватур
  • икватор
  • икватур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-ва-тор
непълен член ек-ва-то-ра
пълен член ек-ва-то-рът
мн.ч. ек-ва-то-ри
членувано ек-ва-то-ри-те
бройна форма ек-ва-то-ра
звателна форма