ЕКАНЕ

Речник на българския език

екане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ека-не
членувано ека-не-то
мн.ч. ека-ния
членувано ека-ни-я-та