езѝчник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. езѝчници, м. Последовател на езичеството; идолопоклонник.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- езичнек
- изичнек
- изичник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | езич-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | езич-ни-ка | |
| пълен член | езич-ни-кът | |
| мн.ч. | езич-ни-ци | |
| членувано | езич-ни-ци-те | |
| бройна форма | езич-ни-ци | |
| звателна форма | езич-ни-ко | |