ЕЗИ

Речник на българския език

езѝ — съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед. Една от двете страни на монета — на която е означена стойността ѝ.

Грешни изписвания (1)

  • изи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ези
членувано ези-то
мн.ч. ези-та
членувано ези-та-та

Връзки